А к а д е м и ч е н   к р ъ г    п о     с р а в н и т е л н о   л и т е р а т у р о з н а н и е   –   АКСЛИТ
Cercle academique de litterature comparee – CALIC * The Academic Circle of Comparative Literature – ACCL
Новини - News
Poetics of the Paratext 2009 more...


COLLOQUIUM 2007 English

INTERDISCIPLINARY COLLOQUIUM 2007

MIGRATION OF CULTURES AND SOCIAL PRACTICES

Sofia , November 15 th-16 th, 2007, Thursday and Friday

 Conference Hall of the Institute for Balkan Studies, BAS; 45, Moskovska str.

With the academic support of the Institute for Balkan Studies, Institute for Literature, Institute of sociology and Center of Science Studies and History of Science of BAS, University of Sofia “St. Kliment Ohridski”, University of Plovdiv “Paisiy Hilendarski”, South-West University “Neofit Rilski”, NBU, Maria Curie-Sklodowska University in Lublin (Poland) , University of Southampton (UK) and Centre of Comparative Studies ( Gottingen, Germany)

November 15 th , 2007, Thursday

· 0 9.15 Opening remarks – Rumiana L . Stantchev а, ACCL president

· 0 9.30 - 10.50 - Migration of Cultures and Identity Pressure
Chairpersons – R o um i ana L . Stantchev а & Nikolay Aretov

Stoyan Atanassov ( University of Sofia “St. Kl. Ohridski”). Tzvetan Todorov about the Identity of the Immigrant.

Nadezhda Dragova ( South-West University “Neofit Rilski”) .„ Utopia ” – the Asylum in the Spiritual Catastrophe of the Refugees .

Lilia Kirova ( Institute for Balkan Studies) . Migration of Cultures and Change of the Aesthetic Criteria .

Peter Sotirov ( Maria Curie-Sklodowska University in Lublin, Poland) . Models of Language Behavior of Bulgarians in a Foreign Language Environment .

10.50 – 11.15 – Discussions

11.15 - 11.30 – Coffee-break

· 11.30 - 12.50The Power of „ the Foreign ”

Chairpersons – Lilia Kirova & Stoyan Atanassov

Nikolay Aretov (Institute for Literature) . Where is the Homeland ? Svetoslav Milarov’s case .

Rumyana Stoilova (Institute of sociology) . Migration and Gender – Class, Age and Ethnic Dimensions .

Russana Beyleri (University of Sofia “St. Kl. Ohridski”) . The Author Abroad – a Mainstay of the Albanian Literature .

Roumiana L. Stantcheva (University of Sofia “St. Kl. Ohridski”) . Migration and Modernism .

12.50 - 13.15 - Discussions

· 13.15 - 14.00 – Annual Meeting of the ACCL

14.00 - 15.00 – Lunch break

 

· 15.00 - 16.00 – Migration of Concepts, Realities and Ideas

Chairpersons – Rumyana Stoilova & Ognyan Kovachev

Svetla Cherpokova (University of Plovdiv “P. Hilendarski”) . The Lost Alkahest : Following the Route of an Unrealized Migration.

Kleo Protohristova (University of Plovdiv “P. Hilendarski”) . The Migration of Concepts as Expansion of Denotation. The Case of the Clock.

Erica Lazarova ( Center of Science Studies and History of Science ) . The Migration of the Bogomil’s ideas in Western Europe . 16.00 – 16. 25 – Discussion · 16.25 - 16.45 – Christina Balabanova (Institute for Literature) – Presents the book Under the Sign of the European Cultural Dialogue. In Memory of Prof. Boyan Nichev. Co-editors: Institute for Literature and Faculty for Slavic Philology. University “St. Kl. Ohridski” Publishing House , 2007.      

Migration of Cultures and Social Practices

Sofia , November, 15 th-16 th, 2007, Thursday and Friday

~

November 16 th, 2007 – Friday

 

· 9.15 – 10.35 „ Transplantation ” – Stimuli , Adaptation and / or Differentiation ?

Chairpersons – Raya Zaimova & Yonka Naydenova

Nadya Danova (Institute for Balkan Studies) . The Idea of Self and Strangers in the Circles of the Bulgarian Diaspora in 19 th c.

Kalin Mihailov ( University of Sofia “St. K l. Ohridski” ) . Between Migration and Rooting: the Pastor’s Figure in Danail Nalbantsky’s Works.

Maya Timenova (University of Plovdiv “P. Hilendarski”) . The Emigrants - Intellectuals .

Yordanka Bibina ( Institute for Balkan Studies ) . Nihat Behram about the Drama of the Turkish People in the West. 10.35-11.00 – Discussion

· 11.00-11.30 Book Presentation: Traditionnel , Identit e, Modernit e dans les Cultures du Sud - Est Europ e en : la litt e ratures , les arts et l а vie intellectuelle au XX e siecle. Textes reunis par Roumiana L. Stantcheva et Alain Vuillemin. Sofia, Arras, Institut d’Etudes Balkaniques, Universite d’Artois, 2007.

With a cup of coffee

· 11.30.-12.50 - Translations , Evasionism , Cultural Dynamics . Chairpersons – Nadya Dan ova & Kalin Mihailov

Penka Danova (Institute for Balkan Studies) . The Chosen Translation .

Katerina Krusheva (Centre of Comparative Studies, Gottingen, Germany).The importance of being "Goethereif".

Antoaneta Balcheva ( Institute for Balkan Studies ) . The Evasionism and the Journey to the „ One’s Own ” in the Quest of an Alternative Identity . Yonka Naydenova ( Institute for Literature ) . Cultural Specifics and Literary Translation . 12.50 - 13.15 - Discussions

13.15 - 14.15 – Lunch break

 

· 14.15 - 15.35The Homeland – Lost or Found

Chairpersons - Yordanka Bibina & Peter Sotirov

Fotiny Christakoudy (University of Sofia “St. Kl. Ohridski”) . „ The Lost Homeland ” in the Greek Novel of 20 thc .

Radosveta Getova ( University of Southampton, UK) . The Identity Problem in Amin Maalouf’s and Nancy Huston’s cases.

Tanya Kazandjieva ( South-West University “Neofit Rilski”) . The Bulgarian Aspect of Migration – The Refugees .

Diana Nikolova (University of Plovdiv “P. Hilendarski”). The History of a Motif : Sappho – Phaon and the Lefkada Cliff.

15.35 – 15.50 – Discussion

 

· 15.50 – 16.45 – Rumen Tsonev (NBU). Migration of Musical Styles – Discussion with the Composer and Playwright of “R&B”.

 

Concluding remarks

 

~

 

Le COLLOQUE INTERNATIONALFrance

dans le cadre du 40-ème anniversaire de l’Institut d’Études Balkaniques «Traditionnel», Identité, Modernité dans les cultures du Sud-Est Européen :

La littérature, les arts et la vie intellectuelle au XX siècle.
Les 1 et 2 octobre 2004, Sofia

На 1 и 2 октомври 2004 г. Институтът по балканистика при БАН, в поредицата прояви, посветени на 40-годишнината си,  организира международен колоквиум на тема
“Традиционното” в идентичността на  модерните Югоизточно- европейски култури: Литературата, изкуствата и интелектуалният живот през ХХ век.

    Откриване от 9.00  ч. в Заседателната зала на БАН, ул. 15 ноември, 1. Следобед и на следващия ден заседанията продължават в Института по балканистика, ул. Московска, 45.

                Съорганизатори са Центърът за изследване на електронните литературни текстове (CERTEL) при Университета на Артоа, Франция, Институтът по Югоизточно европейски проучвания в Букурещ, Академичният кръг по сравнително литературознание, член на Международната асоциация по сравнително литературознание  (AILC).  Участват и професори и научни работници от Френския Университетски Институт, Сорбон Нувел – Париж 3, Институт по литература, Институт по изкуствознание и Институт по история при БАН, СУ “Св. Климент Охридски”, Пловдивски университет “Паисий Хилендарски” и др.

                Колоквиумът се провежда под патронажа на Френското посолство в България и на Българското посолство във Франция.

                                     <>
  • За контакт с Организационния комитет:
    проф. д-р Румяна Л. Станчева

images/europe.jpg

       


ЕДГАР АЛЪН ПО – МАРГИНАЛЕН И УНИВЕРСАЛЕН
МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ
ПО СЛУЧАЙ 200-ГОДИШНИНАТА ОТ НЕГОВОТО РОЖДЕНИЕ
София, 30-31 октомври 2009 г.

• >> РЕЗЮМЕТА НА ДОКЛАДИТЕ >>

Adriana Apostol, Université de Pitesti, Roumanie

Diachronie du fantastique roumain. Un cas particulier de traduction de Poe

Littérature fantastique, science-fiction, littérature policière s’imposent, de nos jours, presqu’en tant que norme de la littérature. Tel ne fut pas le cas au XIXe siècle où ces genres ont commencé à se développer et à former de nouveaux modèles de réception de la littérature.
Toute approche diachronique du fantastique français passe invariablement par les deux maîtres étrangers : Hoffmann et Edgar Allan Poe. Le nom de Poe est associé à une évolution du fantastique (par rapport au modèle introduit en littérature par Hoffmann) vers une intériorisation du fantastique et une perfection presque mathématique de la construction du récit.
La critique littéraire roumaine manifeste un certain scepticisme en ce qui concerne la possibilité d’une approche historique du fantastique roumain, considérant les œuvres fantastiques plutôt comme des expériences individuelles, en dehors des courants et des groupes littéraires.
Pourtant, les premières manifestations du fantastique roumain sont contemporaines avec les premières traductions de Poe en roumain. Le phénomène nous semble d’autant plus important que parmi les premiers traducteurs se trouvent M. Eminescu (même si certains critiques n’attribuent à Eminescu que la correction de Morella, alors que la traduction proprement-dite appartiendrait à Veronica Micle) et I. L. Caragiale, les auteurs des premiers récits fantastiques roumains.
Dans le présent article, nous nous proposons d’analyser les principales modifications qu’apporte I.L. Caragiale au texte de Poe dans La Barrique d’Amontillado (O balerca de Amontillado) et Le Masque de la Mort Rouge (Masca) et le rôle de l’exercice de traduction dans une démarche autochtone du fantastique.

Александра Главанакова, СУ “Св. Климент Охридски”

Forging Identities: Paul Auster’s Man of the Crowd

This paper will focus on Paul Auster’s postmodern metafiction that has been published recently. It will analyze Auster’s obsession with identity, through the examination of the process of its re/construction, and the interplay between self and otherness. His protagonists are typically writers, who are forced to take on the role of detectives. These men, broken by illness and personal crisis, recover a sense of self through investigation and story-telling. While constructing reality through fiction writing, they embark on a tortuous existential quest. The analysis will refer mainly to Poe’s short enigmatic tale The Man of the Crowd (1840), where the doppelganger motif, the ordeal of self-recognition, and the theme of urban anonymity originate.
By carefully subverting the conventions of the detective genre, Auster continues Poe’s tradition in writing metaphysical detective tales. Auster, just like Poe, whom he acknowledges as a mighty force of inspiration, writes surreal elliptical stories, which create a world of mazes and parallels. Through constant game playing and juxtaposing the real and the imaginary, Auster renders the fluidity of existence, revealing a world governed by competing fictions. His speculative and restless works are novels of ideas, just as much as they are mysteries and ghost stories, a recounting of a dream. They reveal the subjectivity of existence and the lack of fixed identity, which is feared and desired.

Alain MONTANDON, professeur émérite de l’Université Blaise Pascal, Clermont-Ferrand, France

Théophile Gautier et Edgar Poe

Ma proposition pour le colloque Edgar Poe est une étude originale portant sur «Théophile Gautier et Edgar Poe ». On a longtemps opposé l’imaginaire gautiéresque à celui de Poe, arguant d’une différence profonde de sensibilité et d’imaginaire fort étrangers l’un à l’autre. Sans doute ces différences existent-elles, mais elles ont empêché toute analyse sérieuse (il n’existe d’ailleurs aucune étude sur les rapports de Gautier à Poe, comme en témoigne la grande bibliographie exhaustive établie par Paolo Tortonese que l’on peut trouver sur internet). Or Gautier a été initié à Poe par Baudelaire et n’a cessé de témoigner de sa connaissance des oeuvres de l’écrivain américain par des allusions répétées.
Mon propos est donc d’analyser le rapport de Gautier à l’œuvre de Poe, rapport d’autant plus important à prendre en compte lorsque l’on sait combien Gautier lui-même exercera une influence fondamentale sur le symbolisme, sur Mallarmé et sur l’esthétique décadente pour lesquels Edgar Poe a été un maître.

Божана Филипова, Софийски университет „Св. Климент Охридски”

“The Вells” на Едгар Алан По – вариации на приказното

Анализът на поемата “The Вells” изхожда от наблюдението, че наред с традиционното съчетаване на лирически и епически мотиви Едгар Алан По прекрачва границата на жанра по линия на приказните елементи, а от друга страна – на звуково ниво търси „музикалността” в творбата, с което проблематизира и самото осъществяване на литературното. Желанието на текста е да се опита да разкрие приказката именно чрез музикалното-лирическото в поемата „The Bells”.
В творбата така необходимите на приказката наратив, сюжет, случване остават в пеенето на камбаните, т.е. осмислят емоционално чрез мелодията, но не изричат; разказват, но настроението за сюжет остава далече зад обективацията на фантастичност, алегоричност и комичност. Така се осъществява двойно придърпване – от една страна неизречената приказка въвлича емиционално, от друга – разказващото пеене дистанцира, разпада идентификациите. Двете линии – песен и приказка – не са успоредно развиващи се в хода на станците, а са слети в поток от ономатопеи, асонанси и алитерации.

Бисера Стоименова, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”

Сюжет на ход: „Шахматният автомат на Мелцел” на Едгар Алън По като текстопораждаща матрица

Текстът представя наблюдения над влиятелността на тезата на По за мистифицирания автомат, скрито управляван от човешкия разум (The Maelzel’s chess player), върху сюжети на френската литература от втората половина на ХІХ век и началото на ХХ век. Проследяват се интертекстуалните подобия между драмата «Царицата» на Жул Адени и Октав Гастино (1868) и сценария на Анри Дюпюи – Мазюел за филма на Раймон Бернар «Играчът на шах» (1927).
Наблюденията са поставени и в контекста на археологическите съпоставки между социокултурното отношение на късния ХVІІІ век към технологичното изобретение, заявено от съвременниците на откривателя на «шахматния автомат» - барон фон Кемпелен – и преломната инерция, зададена от критицизма на По в неговото изследователско есе, инспириращо идеята за демитологизирането на тайната мистична мощ на машината.
Обект на специален интерес става тясната тематична връзка между драматургичния текст и кинотекста при вариацията на историческия сюжет за отношенията Русия - Полша през втората половина на ХVІІІ век.

Ерика Лазарова, Център по наукознание и история на науката (БАН)

Естетическите провокации на Е. А. По - новатор в литературата и в естетиката на ХХ век

Е. А. По като естетически законодател на американския романтизъм;
Литературният иноватизъм на По и неговото “облъчване” на литературата на ХІХ и ХХ век;
Естетическите провокации на писателя и мислителя Едгар Алан По;
Езотерикът Е. А. По и творческата интуиция като път на алтернативната наука. Смъртта като врата на битието;
Писателят и мислителят По като откриващ нови, космически измерения на съществуващото.

Kornelia Slavova, Sofia University “St. Kliment Ohridski”

Doubles and Doubling: the Case of Edgar Allan Poe’s “William Wilson” and Paul Auster’s “City of Glass”

The paper aims to trace the shadow Edgar Allan Poe has cast on the postmodern writing of Paul Auster. Although separated by almost a century and a half and various literary trends, these two prominent American writers share many similarities such as an interest in mystery and the cryptographic imagination, a taste for urban decay, labyrinthian spaces and locked rooms, the use of autobiographical elements and intertextual connections, and many others.
In my presentation I will trace the literary techniques of repetition, doubling and splitting as employed by both Poe and Auster to enhance the dispersal of the identity of author, narrator and characters. More precisely, I will argue that Poe’s story “William Wilson” can be used as a key to interpreting Auster’s detective novel “City of Glass” where there are many explicit references to Poe’s biography and writing, including the trick that one of the major characters is named William Wilson. By drawing a parallel betweens Poe’s figures of doppelgangers, imitators and copyists and Auster’s figures of doubles, twins, duplicates and split subjects I will argue that both authors follow the principle of “unity in duality” or “duality in unity,” although by different means: for the romantic writer the dream of wholeness demands extermination of difference, whereas for the postmodern novelist it demands proliferation of difference.

Любомир Делев, Шуменски университет "Епископ Константин Преславски"

Айлурофобия и кинофобия или ужасното като психична реалност (Едгар По, Владимир Полянов и Георги Райчев)

С диаболистичните си разкази Вл. Полянов и Г. Райчев се насочват към изобразяване на ужасното като “психична реалност”, към ужасното, идващо “от душата” (Е. По). “Lustig” на Райчев и “Секретарят на луната” на Полянов пресъздават света през разтрошената призма на шизофреничното съзнание, като и в двете обект на фобията, отключваща агресията на героя, е куче. Първообразът на въздействените механизми на двата разказа може да се открие у “Черният котарак” на По, преведен у нас през 1919 г. – “вътрешният ужас” на българските диаболисти-представители на модерността е сходен с “готическия” ужас на По в интереса към агресията, аморалното, извратеното и формите, които придобиват. Черният котарак у По и кучето у Полянов и Райчев са характерните за шизофренията гротескни, крайно преувеличени фигури, продукт на мощното несъзнавано, нахлуващи по всяко време и измъчващи неспирно Аз-а (по К. Г. Юнг).

Ludmilla Kostova, University of Veliko Turnovo, Bulgaria

Between Reason and Imagination: Dupin and the Women

Commentators generally tend to represent Edgar Allan Poe’s Dupin as an androgynous figure, successfully combining “masculine” reason and “feminine” imagination in his investigations. One interpreter in particular has even gone so far as to extol the detective as “a feminist critic” because, in her view, he possesses the kind of “awareness that other men lack” and this enables him to recover “the second story – ‘the woman’s story – which has previously gone untold” (Cynthia S. Jordan). Dupin’s creator, on the other hand, appears to have held fairly conventional patriarchal views on women and femininity. The paper attempts to shed light on the relationship between authorial outlook and literary representation by re-examining the character of Dupin in “Murders in the Rue Morgue” and “The Purloined Letter”.

Мая Тименова, ПУ „Паисий Хилендарски”

Изкушението на моретата в романа „Историята на Артър Гордън Пим” от Едгар Алан По

В настоящето изследване си поставяме за цел да анализираме изкушението на моретата в романа „Историята на Артър Гордън Пим” на Едгар Алан По, вдъхновил превода на Шарл Бодлер, както и създаването на романа „Сфинксът на ледовете” от Жюл Верн.
Избрахме понятието изкушение, тъй като включва идеята за неудържимото влечение към непознатото и забраненото, за вината и престъплението, присъстващи в самото произведение.
Във втората част на заглавието - моретата, се съдържа идеята за „морето-майка”, „морето-жена”, „морето-обект на изследване”.
Теоретичните репери, които използваме са взети от труда на Цветан Тодоров „Въведение във фантастичната литература”.
Основни понятия, върху които се базираме, са „странното” , т. е. „обясненото свръхестествено” като категория на „фантастичното”. По време на изследването, се спираме предимно върху обяснителната двойка на равнището на „странното”, която включва „реалното” и „илюзорното”.
В заключение припомняме силата на въображението в духа на разсъжденията на Мишел дьо Монтен.

Maya Timénova, Université de Plovdiv

La tentation des mers dans Les Aventures d’Arthur Gordon Pym d’Edgar Allan Poe

Dans nos présentes recherches, nous nous proposons de présenter l’irrésistible tentation des mers à travers le roman Les aventures d’Arthur Gordon Pym d’Edgar Allan Poe, qui a inspiré la traduction de Charles Baudelaire, ainsi que l’écriture du roman - jumeau le Sphinx des glaces par Jules Verne. Sur un plan général, cette tentation dévoile la passion et le rêve de l’eau, profondément ancrés dans la nature humaine. En se dédoublant par son personnage Arthur Gordon Pym, l’écrivain se lance dans l’écriture de l’expérience fantastique du moi. Le lecteur devient complice du narrateur au cours du récit où réel et imaginaire se confondent pour instaurer une atmosphère de magie.
Nos repères théoriques sont fondés sur la notion du fantastique de Tzvétan Todorov dans son ouvrage Introduction à la littérature fantastique. Selon Todorov, le « fantastique, c’est l’hésitation éprouvée par un être qui ne connaît pas les lois surnaturelles, face à un événement en apparence surnaturel ». (p.29) Cette hésitation doit être ressentie aussi par le lecteur, quoiqu’on la découvre chez le personnage principal de manière explicite dans le texte. Nous empruntons toujours à Todorov la définition de l’étrange ou surnaturel expliqué, en tant que catégorie du fantastique, en nous tournant plus précisément vers le paradigme réel - illusoire. À notre avis, c’est notamment entre ces deux instances de la perception du monde, que l’imaginaire acquiert cette intensité qui fait naître les sentiments et les tableaux les plus horribles et grotesques, les plus beaux et les plus fascinants.
Dans cet ordre d’idées, nous nous arrêtons successivement sur: L’obsession du périple chez Arthur Gordon Pym: fugue et préméditation de la mort. Le réel et l’illusoire: les erreurs de perception au cours du périple ou le décalage entre apparences et réalité. La tentation des mers. La tentation: désir irrésistible de l’interdit, impliquant l’idée du péché et du crime. Les mers : la mer - mère; la mer - femme; la mer - espace d’exploration pour Pym.
En conclusion, nos réflexions s’acheminent vers la problématique de l’imagination dans l’esprit des jugements de Michel de Montaigne, de la ressemblance entre sommeil et mort dont il fait l’expérience (vol. II, chap. 6) et qui s’adapte bizarrement aux hallucinations de Pym…

Николай Аретов, Институт за литература, БАН

Първият български превод на По и неговият контекст
(работно заглавие)

В средата на ХІХ в. в българската словесност се забелязва появата на една група текстове, главно преводни, свързана със страха и ужаса. Докладът разглежда разказа „Магнетизм и душеборци” (Цариградски вестник, 1856), неговия източник (The Facts in the Case of M. Valdemar) и други подобни „страховити” повествования от това десетилетие. Техните сюжети са свързани както с опити да се надникне отвъд достъпното за сетивата (в случая – отвъд смъртта), така и със зловещи фигури на злодеи и плашещи организации като Инквизицията. Докладът прави опит да осмисли тази група текстове като ги свърже с актуалните по това време събития в политическия живот на българите, с общото развитие на словесността и с възприемането на различни (псевдо)научни идеи и търсения и идеи.

Nikita Nankov, Обърнски университет, Алабама, САЩ

A Platonic Reading of Hawthorne’s “The Birthmark” and Poe’s “The Oval Portrait”

Written and published almost simultaneously, Hawthorne’s “The Birthmark” (1843) and Poe’s “The Oval Portrait” (initially published as “Life in Death” in 1842, and reworked as “The Oval Portrait” in 1845) can be interpreted through certain Platonic ideas such as: the contrasting roles of the body/senses and the soul/reason in perceiving the appearances of the material world and the rational knowledge of the Forms (“Phaedo”); the ascension from one beautiful body to Beauty itself (“Symposium”); the awe one feels when facing pure Ideas (“Phaedrus”); the gender roles of men and women with regard to their ability to attain the apex of philosophical understanding (“Phaedo” and “Apology,” on the one hand, and “Symposium” and Republic, on the other); the meaning of human life as something in perpetual self-transcendence stretched “in-between” mortality and immortality (“Symposium”); death as preferable to life for the philosopher (“Apology,” “Crito,” “Phaedo”); bivalent logic (formalized by Aristotle, but practiced long before him) where one thing is either itself or not-itself, but never both, etc. A reading of this type challenges the more traditional—and inadequately simplistic historically, culturally, and philosophically—interpretations of these two tales as narratives centered, for instance, on the antagonistic relationship between science/art and life, or, in a feminist lingo, on gender power roles.
The Platonic analysis of the tales explores the following topics:
a) The philosophical meaning of alchemy (Hawthorne) and art (Poe). In Hawthorne, alchemy as philosophy is opposed to natural philosophy as science in the modern, utilitarian sense of the word.
b) Biological death as the path to philosophical immortality and, thus, to absolute knowledge and beauty
c) Science as a human effort to reach immortality by perennial transcending oneself (Hawthorne).
d) The narrative-within-a-narrative plot of Poe expresses with minimalist brilliance the aesthetic idea that the artist (part two of the tale) and the viewer of art (part one of the tale) as philosophers go beyond the mutability of the material world.
e) Both authors by seemingly corroborating traditional gender roles with regard to intellectual abilities and power, in fact, subvert them. The characters in both tales relate to the highest goals of philosophy not on the basis of gender, but on their ability to soar from the earthly to the ideal.

Русана Бейлери (СУ „Св. Климент Охридски)

Преводите и рецепцията на Едгар Алън По на албански език

Eдгар Алън По има широка рецепция, както чрез преводите на езици с голям диапазон, така и на езици с по-малък географски обхват. Албанският автор, осъзнал важността на неговото творчество е класикът Фан Ноли (Fan Noli). Първият превод на „Гарванът” на По е издаден на албански през 1918 г. („Korbi”, Adriatic Review/ Rivista Adriatike). Въпреки че превежда само две поеми: „Гаванът” и „Анабел Ли”, Фан Ноли вече почти век е цитиран като „преводачът на Едгар Алън По”, поради големия си личен авторитет на литератор, което благоприятства за изключително бързото популяризиране на поемите на албански в началото на ХХ век. След Фан Ноли на албански език има още два поетически превода на „Гарванът”: на Дритан Томалари (Dritan Tomallari, сп. „Mehr Licht!”, nr. 17/ 2001) и Алеко Балаури (Aleko Ballauri, Edgar Allan Poe, Lirika”, Korçë, 2008). Настоящият доклад разглежда някои детайли на поетическите преводи и сравнение на вариантите.
От прозата на Едгар Алън По на албански е издаден сборникът „Ti je fajtori” (Ти си виновен, Тирана, 2004) от известния съвременен преводач Фатос Омари (Fatos Omari). През 2007 г. е издадена специализирана монография по темата „Едгар Алън По в албанската литература” от Люлиета Красничи (Luljeta Krasniqi, Edgar Allan Poe në letërsinë shqipe, Tiranë, 2007), в която основно място е отделено на живота, творчеството и рецепцията на възгледите на големия американски писател в чужбина.

Ralitsa Muharska
Sofia University St Kliment Ohridski

Monster-Woman and the Sole Province of Poetry: Djuna Barnes’s A Book Of Repulsive Women

This text sets itself the task to highlight one of the ways in which modernism transformed the integral concept of beauty-and/as-poetry (or poetry-and/as-beauty) characteristic of Romanticism, advocated particularly in E. A. Poe’s famous ditto from Philosophy of Composition, “Beauty is the sole legitimate province of the poem”.
The analysis is focused on Djuna Barnes’s 1915 ‘chapbook’ (as the author labeled it) rather indicatively entitled A Book of Repulsive Women. The ‘portraits’ of women presented in this collection of “8 rhythms and 5 drawings” are typical of the author’s tendency to stylization in – often ironic – imitation of the styles, modes and manners of bygone eras, especially those associated with late 19th c. decadence. What they also exemplify is a Modernist.
Analysis is organized around some cultural aspects of the concept of beauty and its relationship with femininity, considered both biographically, with regard to the author, and socio-historically – with regard to the bohemian subculture of New York’s Greenwich Village before World War I.

Румяна Л. Станчева, Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Между декадентството и фантастиката/ Entre decadence et fantastique

В загадъчната си новела Remember (1924), румънският писател Матей Караджале (1885-1936) слива декадентски мотиви и фантастичен сюжет. В доклада ще коментираме значението на Едгар Алън По за оформянето на Матей Караджале като писател с неповторим натюрел, което личи и в следващите му текстове.
Ще хвърлим мост и към българския диаболизъм в търсене на сходни нагласи за обновяване на литературата от междувоенния период.
На трето място ще огледаме принципа на взаимодействието на декадентските мотиви с фантастичния дискурс, при което По, Бодлер, Матей Караджале, Св. Минков могат да бъдат интерпретирани с единен ключ.

Цветана Хубенова. Софийски университет „Св. Климент Охридски”

"Смърт и еротика в "Падението на дома Ашър".

Текстът ще включва анализ на символите и метафорите на смъртта и еротиката в криминалната повест.
Е. А. По и мистицизмът като естетическо светоусещане и система.

Вера Ганчева, Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Е. А. По и мистицизмът като естетическо светоусещане и система
Докладът ще засегне в няколко аспекта една главна тема в творчеството на Е.А. По, както и неговия задълбочен интерес към учението за съответствията/кореспонденциите, т.е. за отраженията на предметите и явленията от реалния свят в духовните му проекции, както и към метода на аналогията, базиран върху него и широко използван в литературата и изкуството за създаване на асоциативна образност и символика, а и за тълкуванията им. Специално внимание ще се обърне върху влиянието на шведския мислител Емануел Сведенборг (1688-1772), емпирик и мистик, пръв формулирал научно доктрината за съответствията, върху По, а оттам и върху Шарл Бодлер, Стефан Маларме и други представители на символизма, поставили я в центъра на своя художествен метод с убеждението, че всемирът следва да се осъзнае и като език, не статичен, а непрекъснато раздвижван и вибриращ от взаимната обвързаност на думи, тонове, символи...

Yordan Kosturkov, The Paissii Hilendarski University of Plovdiv

E. A. Poe’s Aesthetic Principles, Visions, Expectations of Contemporary American and British Prose

E. A. Poe’s critical heritage has been well familiar and equally appreciated as are his poetry and prose. The present paper is an attempt to consider Poe’s major achievements and his visions, expectations and aesthetic principles and draw parallels or identify discrepancies and try to explain them. Essentially Poe is perceived as an intuitive innovator. Yet his comments on American and British authors, often equally impulsive and maybe lacking scholarly “values”, have always been considered revealing of the roots of his original mind. It will be important to measure his criticism, understanding and appreciation of his contemporaries.
His aesthetic principles are of particular importance because of the unique situation of the author: a late romantic, or neo-romantic, whose groundbreaking experiments in poetry and prose ushered, established and inspired early 19th century Modernism. The main idea, however, was to base the observations on empirical rather than attempted theoretical issues.
In particular, subject of discussion are American Novel Writing, The Living Writers of America, and The Literati, focusing on prose fiction. It would have been far too ambitious, to briefly outline his comments, reviews and essays on poetry which obviously deserve special discussion, finding parallels with European Modernist texts etc. The relative isolation of Poe from the American tradition, as well as from American contemporary and Modernist art may also be explained through the study of his artistic concepts. It is not a challenging duel of ideas as might have been presumed: Poe’s critical and essayistic comments are honest, if not emotional accounts of a contemporary artist reflecting on the American cultural situation in the middle of the 19th century.

Yonka Krasteva, University of Veliko Tarnovo

Allen Edgar Poe’s “The Tell Tale Heart”: Literature as Psychoanalysis, Psychoanalysis as Literature

In his preface to Marie Bonaparte's book on Poe, Sigmund Freud praises his former student for “projecting the light of psychoanalysis onto the life and work of a great writer with pathological tendencies," thus highlighting once again the chiasmus between literature and psychoanalysis which employ each other’s strategies to represent and interpret disturbing aspects of the human psyche. Yet, even before Freud articulated his theory of the unconscious, Poe, never using the language of psychoanalysis, had dramatized in diagnostic clarity the language of the unconscious.
In the Tell Tale Heart, the reader is placed in the position of the psychiatrist listening to the analysand’s reconstruction of the crime scene. Critics as diverse as Mary Bonaparte and Daniel Hoffman had seen the story primarily as a revolt against the father, or a desire to occupy the position of power of the Father. Because of the unquestionable linguistic identification of the narrator with the old man, John Chua reads the story as “nemesis appearing as a doppelganger,” or the double. I will argue that, symbolism and linguistic patterns in the story suggest that the narrator’s affliction is necrophobia and he is under the sway of the death drive. On the other hand, the concept of psychological projection is more useful and consistent with the death drive, that of Chua’s double. While most critics have focused on the meanings of the Evil Eye, I find the symbolism of the “vulture,” the bird standing for death and decay, most suggestive of the nature of the narrator’s affliction. It is the “vulture eye” that causes him to experience the state of extreme agitation needed to kill the old man. The protagonist is in denial of his “madness,” and psychological projection functions as a defense mechanism, where his unacceptable and threatening feelings are ascribed onto the old man. Typically, and wrongfully, the narrator believes that by doing away with the old man, he will be rid of his obsessive emotional state and thoughts. I will further exploit linguistic patterns in the story which further suggest repetitive compulsion and support the thesis that it is psychological projection rather than the concept of the double that is applicable in this case.
In conclusion, I will suggest that the Tell Tale Heart is also a confirmation and illustration of Jacque Lacan’s theory that the “unconscious is structured like a language,” thus making Poe, not only an originator of several literary genres, but unquestionably the first writer to have grasped the depths of the unconscious and successfully explored the possibilities of its literary dramatization.


В търсене на интердисциплинарност

Кръгла маса
с модератор Николай Аретов,
проведена на 4 декември 2008
в Заседателна зала 2 на Софийския университет

Материали от дискусията:

Николай Аретов. Интердисциплинарността – начин на употреба

Интердисциплинарността е актуално определение, което като че ли по условие има положителна конотация, която не подлежи на проблематизиране. (Така може да бъде разчетена и фразата „в търсене на...“) Това разбиране е залегнало в темата на днешната кръгла маса, така съм го използвал не един път и аз. Когато обмислях днешния разговор, пред мен възникнаха някои въпроси, които като че ли се потвърдиха и от тезисите за изказвания, които се получиха. Ще се опитам да формулирам част от тези въпроси. Приемете ги като добронамерена провокация, а и като резултат от съмнение в общоприетите твърдения.

Първият от тях е в аксиомата, че интердисциплинарният подход е по условие по-добър от „дисциплинарния“, а текст, който се заявява като „интердисциплинарен“, е по-условие по-висш, по-секси от аналогичния му вариант, който няма подобни претенции. В много случаи може и да е така, но едно от не съвсем симпатичните следствия на тази аксиома е това, което може да бъде определено като декоративна интердисциплинарност. Под това разбирам изкуствено, механично разкрасяване на текста с елементи, които му придават престижната характеристика. В най-добрия случай резултатът е допълнително разрастване и усложняване на текста. Може би не е излишно да спомена, че подобна декоративна употреба се среща при практически всички модни идеи.

Вторият въпрос може да бъде формулиран най-кратко като „Интердисциплинарност по условие?“ Той може да бъде отправен към различни подходи и научни дисциплини, особено към тези, които съдържат определението „сравнително“, както е при „сравнително литературознание“. Дали сравнението само по себе си е „интердисциплинарно“ или, обратното – то е задължителен елемент на мисленето, на описанието на който и да е обект; сравнението, разбира се, може да бъде имплицитно, а може да бъде изведено на преден план. Дали извеждането му на преден план прави анализа „сравнителен“, а оттам и „интердисциплинарен“.
Всяко описание, всяка оценка, включително и литературоведска или критическа, всъщност се основава на сравнение. Ако един критик иска да се изкаже негативно за романите на Хр. Калчев, например, аргументите му няма как да не са ориентирани към някакви образци в жанра или въобще в литературата. Или ако един литературен историк иска да анализира „Под игото“, той задължително трябва да го постави в някакъв контекст. Чисто формално погледнато така симпатичното ни преди време close reading се оказа практически невъзможно, или поне предполага някакви уточнения.
Оттук се стига и до третия въпрос. Какво превръща едно изследване в компаративистично? Струва ми се, че този въпрос е обсъждан в рамките на сравнителното литературознание – дали това е заявеният контекст. Или, казано по друг начин, ако в текста и особено в заглавието на наблюденията върху романите на Калчев присъства името Марио Пузо, а при Вазов – да кажем, Юго, то те стават „сравнителни“, а ако същите сравнения останат във фона на текста, то той не е сравнителен. Нещо подобно може да се каже и за определението „интердисциплинарно“ -  декларираната претенция за „интердисциплинарност“ в някаква степен променя статута на текста, основателно или не.

Трябва да призная, че отговорът на подобни въпроси ме затруднява. При всички случаи не съм убеден, че експлицитното използване на знания за различни литератури (например българска и френска в случая с Вазов или българска и американска при Калчев) прави наблюденията не само компаративистични, но и интердисциплинарни. Всъщност става дума за една дисциплина – литература, литературна история – и два нейни национални варианта (не се сещам за по-точна дума). Това, струва ми се е ясно.
По-неясно става, когато анализът използва данни от други дисциплини – например история, социология и пр. Но тогава същият анализ може, с не по-малко основания, да претендира за друг дисциплинарен етикет – например „нов историзъм“, „социология на литературата“ и пр., а може и, не без основание, да претендира, че си е традиционен и дори че се опитва да се противопостави на „модни методологически увлечения“ и т. н.
Няма да възразя, ако някой възприеме подобно твърдение за софизъм. Добре, ясно е, че интердисциплинарността предполага използване не на данни, а на методи от други дисциплини. (Въпросът за разграничаването между данни и методи е твърде сложен, върху него има различни мнения, първото, което изскача в ума ми, е на К. Попър, но нека не се задълбаваме в него и да приемем, че можем да разграничаваме „данни“ от „методи“.)
Така стигаме до четвъртия и вероятно най-същностен въпрос - какви методи от други дисциплини може да използва сравнителното литературознание без да престава да бъде литературознание. И свързаният с него проблем как тези методи да не образуват механичен сбор със специфично литературоведските (да допуснем че знаем кои са специфично литературоведските методи), а да се постига синтез на различните подходи.
Ясно е, че сравнението между литературната творба и нейната екранна реализация е par exellence интердисциплинарен проблем (Огнян Ковачев); сигурно същото важи и при музикалните варианти (опера, песен) и при интерпретирането на илюстрации, картини с литературно вдъхновение и пр. Но дали този тип интердисциплинарност е първата ни асоциация, която ни идва на ум, когато чуем думата, дали изразът „в търсене на...“ визира точно нея, или тя, все пак, е някакъв частен случай. И още един софизъм – как при подобни случаи да се разграничи „интердисциплинарно сравнително литературознание“ от „интердисциплинарно сравнително кинознание“; или малко по-сериозно – сравнението между „Тютюн“ и екранизацията му и между „Под игото“ и „Клетниците“ един тип сравнение ли е.
Използването на изследователски инструментариум от други дисциплини – pro и contra. На пръв поглед – разбира се pro. Разширяването на инструментариума естествено дава повече възможности на анализатора. Стига да не е декоративно. Нещо повече, ясно е, че съществуват „задължителни“ инструменти от други научни дисциплини, необходими на литературоведа (не само при компаративните изследвания). Една част от тях идват от  лингвистиката, общата история и историята на културата, от cultural studies, дори от психологията и психоанализата; в някои случаи – от социологията, философията (тя вероятно ни е необходима при осмислянето на Т. Ман, но може би не при Ил. Блъсков) и пр.

Като има предвид анализа на турската литература, Йорданка Бибина основателно посочва ползата от използването на подобни помощни дисциплини и знания от други области, но въпросът за това кога наблюденията се превръщат в интердисциплинарни остава. И дали отново не става дума за наименоване. Подобен е подходът на много изследователи от близкото минало (напр. Шишманов, Арнаудов), като техните наблюдения са определяни като „филологически“ и „културно-исторически“, не без известна снизходителност; подразбира се, че те са предходници на „същинското“ литературознание.
И още едно отклонение. Класическият структурализъм прокламира въвеждане на лингвистични модели в осмислянето на литературата (и не само на нея). Трудно ми е да определя дали това е интердисциплинарност в чист вид или нещо друго.
Като че ли ключът към разбирането на интердисциплинарността е при  „свободно избираеми” елементи на компаративистичния подход на литератора -  изобразителни изкуства, кино, музика... Изглежда очевидно, че осмислянето на „Вълшебната планина“ само може да спечели от знания за музика. Възможно е и да се търси някаква „музикална композиция“ на романа. Въпросът е дали всъщност става дума за специфично „музикална композиция“ (а оттам и за интердисциплинарен подход), или за аналогия с музиката, която отвежда до някаква по-дълбинна обща структура на произведението на изкуството.

Разбира се, от друга страна, както казва Румяна Станчева, някои текстове предполагат, дори изискват известни знания от други, напълно различни дисциплини. Примерът й е с Емил Зола и наследствеността. В общия случай, струва ми се, и тук става дума по-скоро за допълнителни, фонови знания, които помагат за осмислянето на творбата, но едва ли правят литератора, направил си труда да ги събере, в специалист в друга дисциплина. Спомням си например доста високо ценените навремето текстове на Кр. Куюмджиев за романа „Тютюн“, в които ставаше дума и за технологията за индустриална обработка на тютюна. Остава въпросът дали подобно полезно привличане на данни от други сфери  прави труда интердисциплинарен.
Интересно ми се видя разграничението между интердисциплинарност в екип и индивидуална мултидисциплинарност (Русана Бейлери), но се опасявам, че въвеждането на нов термин още повече усложнява нещата. От друга страна разграничението екип – индивид е важно в този контекст. Много често именно така и става – събират се текстове на изследователи с различен научен профил, посветени на горе-долу един проблем и резултатът бива определен като инердисциплинарен. Бих определил подобно разбиране като реалистично и минималистично, но се опасявам, че това също допълнително би усложнило нещата.

И накрая един последен проблем, който заслужава да бъде мислен в контекста на нашата кръгла маса. Дотук бе дума за това какво литературоведът може да ползва от други дисциплини при своите интердисциплинарни изследвания. Но нещата могат да се обърнат - литература може да бъде полезна на изследователи от други научни области при осмислянето на някакви проблеми, които ги интересуват. Бих казал дори, че и качественото литературознание би могло да бъде полезно в подобни случаи – най-очевидно на изкуствоведи с интереси към различни сфери на културата, но и на практически всички хуманитаристи. За тях литературата, литературознанието, сравнителното литературознание могат да бъдат документ/извор за някакви необходими им данни. Не смея да кажа – и на изследователски методи. Друг е въпросът, дали, как и доколко литературоведът трябва да си дава сметка за подобна възможност, което пък вероятно би се отразило върху неговата самовзискателност и самокритичност.

Лилия Кирова. Размисли за комплексните подходи при изследване модерността на Балканите.

            Във все по-глобализиращия се свят, който ни тласка да преоценим много понятия, когато космополитизмът (една от най-значимите идеи на Просвещението) добива все по-разнолики нюанси, промяната на стереотипите в представите на другите за балканските хора и на самите нас за себе си става все по-необходима. Всъщност промяната на тези стереотипи започва да се чувства все по-осезаемо от епохата на модерността насам. За интелектуалното родословие на Югоизточна Европа са особено важни последните десетилетия на ХІХ и началото на ХХ век, когато се случва радикалното скъсване с миналото и утвърждаването независимостта на индивида; Балканите стават все повече обърнати към множествеността  на света и към множеството продуктивни влияния.
             Мисля си, че както Европа винаги се е стремяла към свой облик (най-често една христианска и културна визия), така и Югоизточна Европа днес трябва да изясни своя профил, своя дух и да отдаде дължимото на модерните ситуации, на новите исторически и естетически епохи в началото на ХХ в. Оттук и ролята на интердисциплинарността при изследване на модерността.
            Преди няколко месеца в Института за балканистика, в секция “Културна история на балканските народи”, се състоя кръгла маса на тема “Актуални понятия в съвременните изследвания на балканските култури”. Всред интердисциплинарните понятия и термини присъстваше и интердисциплинарността. Присъстваха и понятия като балканска идентичност, мултикултурализъм, понятия, свързани с идентификацията на Югоизточна Европа или понятия, свързани със съвременния източноевропейски културологичен етикет. Наистина сложна задача. Но какво да се прави, както са казвали древните римляни: Vita brevis, ars longa. Ненапразно решихме да направим втора кръгла маса тази пролет.
            В период, в който все още няма достатъчен брой изследвания за културното единство или за културните разлики и ролята им за утвърждаване на националните самоличности на полуострова, размислите за разширяване на подходите на културолога са особено плодоносни. За мен лично са интересни свидетелствата на изобразителното изкуство, музиката, народопсихологията, философията, архитектурата или, с една дума извличането на необходимото от опита в изследванията на дълговековната европейска и югоизточноевропейска традиция.
            Впрочем, как бихме могли да разберем художествените форми на барока в Западна и Югоизточна Европа без знанието за обществените структури на ХVІІ и ХVІІІ век, без музиката на Георг Филип Телеман, Антонио Калдара, Георг Фридрих Хендел, Йохан Себастиан Бах или без поемата “Осман” на хърватина Иван Гундулич, (сякаш лакмус за хърватския европеизъм), в която са втъкани не само откъси от текстове на италианската и дубровнишко-далматинската литература, но и преработки на фолклорни песни. Както пише философът Асен Игнатов в “Антропологическата философия на историята” “монистичните философски учения от епохата на барока изразяват същия дух, както и бароковите църкви... Ето защо Луи ХІV в политиката е онова, което е Бах в музиката или Лайбниц във философията...” (1).
            Но да се върнем в Югоизточна Европа. По подобен начин можем да разсъждаваме и изследвайки културната зона на Балканите. Решим ли да потърсим чертите на модерните култури на балканска почва или отличителните белези на модернизма върху цялата балканска територия (като област на непрекъснати контакти, на различни влияния и взаимно проникване, на различни типове национални култури), то непременно ще стигнем до комплексния подход, до сравнителния анализ и до интердисциплинарността като начин на употреба.
            Как например бихме могли да изследваме модерните литератури на Балканите без архитектурното изкуство, изграждащо самостоятелни потища към модернизма, без изобразителното творчество с ясно заявения му отказ от всякаква художествена приемственост. Нали тъкмо изобразителният език, който върви срещу господстващия вкус, именно тогава става по-свободен, по-изискан, по-удобен за артистична артикулация. Сецесионният подход, например, изявяващ се най-силно в творбите на българина Вл. Димитров – Майстора, на Иван Милев, Сирак Скитник, Иван Пенков или в усилията на “Мюнхенския кръг” в Хърватия (Йосип Рачич, Мирослав Кралевич, Любо Бабич) са подхранвани от новото самосъзнание и индивидуализма. Сецесионът вдълбочава и в средновековната традиция, обогатява с една чувствителност, моделирана в общуването с художествената памет на полуострова. Действително само така можем да направим и необходимите историко-типологически реконструкции. Или можем да разберем, че в модерните постижения на балканските поети и художници, наред с особения привкус със силни национални интонации, впечатлява и някакво религиозно прозрение, далеч от лекотата на отминаващото. Може би и затова ми идва наум една типично френска сентенция : “Култура е онова, което остава, когато всичко е забравено”. Разбира се, това са проблеми, изискващи повече време...
            Ако пък обърнем поглед към днешния ден, когато глобалното може да се улови единствено от срещата и от съпоставянето този път на локалните гледни точки, ще се приближим към ХХІ-ия век. Как ще разберем например историята на съвременен Кипър без отпечатъците върху архитектурата му: през Византийския период или през епохата на венецианското владичество (1489 – 1571) или през по-късната епоха на английското колониално владичество (1878 – 1960)? Или можем ли да се докоснем до духа на наскоро отшумелия, катастрофичен ХХ век, т.е. века на множеството деструктивни политически излъчвания, столетието на деколонизацията и големите идеологически сблъсъци, без театъра на Бертолт Брехт и Йонеско, или без модерната литературна традиция на Пруст и Джойс, без романовите постижения на Иво Андрич и Мирослав Кърлежа, или без “новия роман” на Ален Роб-Грийе и Натали Сарот. Вместо енциклопедичността на големите мъже на Ренесанса или вместо строгата академична живопис на ХІХ в. Тогава властва духът на свободните и често парадоксални модерни форми в изкуството. Властва философията на Бертран Ръсел и Лудвиг Витгенщайн. Наистина най-добре е феномените, странностите, алогизмите, парадоксите, а и етичният пълнеж и съзиданието, свойствени на всяка епоха от историята, да бъдат интерпретирани с помощта на интердисциплинарността, която дава възможност на изследователя да генерира характера и индивидуалния печат на отделните исторически и естетически периоди. Или с една дума да се докосне до философията на историята.
            Как ще си обясним иначе началото на ХХ в. на Балканите без символистичното направление в литературата и  изобразителното изкуство? Достигнал своя апогей през първото или в началото на второто десетилетие, символизмът дълго време поддържа жаждата си за живот. Особено внимание заслужава неговата дълготрайна идейно-емоционална радиация в Гърция, България и Румъния – за разлика от една Хърватия.
            Или можем да разберем образа на Балканите в края на ХХ в., т. е. да реконструираме един отрязък от най-новата история на полуострова, без някои филмови творби на балканското посттоталитарно кино?
            Своеобразно потвърждение за ролята на интердисциплинарността днес в комплексната наука балканистика са може би “съвсем пресните”, бих казала, думи на проф. Иван Илчев ( в бр. 40, от 21 ноември 2008 г. на в-к  “Култура”): “Чета лекции по нова и съвременна балканска история и миналата седмица питах студентите – бяха към 60 души – кой е чел нещо от Иво Андрич. Нито един от целия курс. И ще си позволя да кажа, че в края на годината, след като в лекциите ми са слушали всичко, което мога да им дам за разбирането на балканските общества, то вероятно не се равнява на половината от онова, което биха могли да разберат от добрите книги на Иво Андрич, на Никос Казандзакис, защото това е друг тип информация.” Да, наистина много необходима информация и много необходимо познание. Всъщност, ако изолираме измеренията на културата от началото на ХХ век до края на столетието, територията на Балканите вероятно ще ни заприлича на мрачна, нерадостна картина, на огромна сцена на междуособни конфликти, омрази и предразсъдъци – както впрочем акцентуват и някои историци. Но нали силата на културата е именно в това – да налага най-дълготрайното, най-вярното и най-неоспоримото клеймо, т.е. да изразява същността на епохите.

Б Е Л Е Ж К И
1. Игнатов, А. Антропологическа философия на историята. С., 1998, с.120.

Мая Тименова. Художествената литература и сравнителното литературознание като документ/извор на знание за други научни области.

В художествената литература присъства „метисажът” като среща и диалог на външната реалност, която включва факти, конкретни събития и условия и вътрешната реалност на писателя-разказвач-персонаж. Диалогът, който е интенционален и многопосочен неизменно включва и читателя, който е едновременно част от външната реалност, свидетел и съдник. И ако се позовем на трудовете на Михаил Бахтин и Цветан Тодоров, бихме могли да твърдим, че включително и монолозите в едно литературно произведение се базират на диалогичния принцип. В този аспект, някои литературни жанрове са извор на информация за осъществяването на исторически, психологически, социологически, етнологически и идеологически проучвания.

В тази връзка, бих искала да насоча вниманието към следните жанрове и конкретни творби:
- пътеписът, свидетелският разказ, биографичният и автобиографичният романи – (Напр.: „История на завладяването на Константинопол” – 1207-1213, от Жофроа дьо Вилардуен – исторически и свидетелски разказ; „ 4 дни в България – 1947 ” , от Ален-Роб Грийе - пътепис; „Бунтът на душите”, 2005 г., от Павел Панта – биографичен роман за Димитър Киров; Mon dossier de traitre a la patrie /„Моето досие на изменник на родината”/ от Тончо Карабулков – свидетелски разказ...)
- есето
В заключение, самата интердисциплинарност е среща и диалог, който предполага непрекъснато движение и творчество. .

Русана Бейлери. Албанологията – поле на реална интердисциплинарност.

  • Фактори, които стимулират реалната или съответно декоративна интердисциплинарност в дадена област: равнище на популярност, практическа значимост, медиен интерес, лична мотивация, екзотичност и т.н.
  • Интердисциплинарност в екип и индивидуална мултидисциплинарност (широка специализация)
  • Примери за успешни проекти.

Огнян Ковачев. Кога „книгата ми хареса повече” или за границите на филмовата адаптация. Тезиси

Моето изказване ще бъде насочено към въпроси на изучаването и преподаването на „Литература и кино” като самостоятелна академична дисциплина. В заглавието и по-нататък използвам термина „филмова адаптация” както в по-тесните му значения на конкретен процес и/или продукт, така и като синекдоха на цялостното взаимодействие между двете изкуства. Ще откроя следните проблемни кръгове:

  1. Съотношението „словесно – визуално изкуство” – иманентен, традиционнен или исторически променлив контекст на интердисциплинарната хуманитаристика и в частност на взаимодействието между литературата и киното? През последните три века този контекст рязко се динамизира и разнообразява под влиянието на естетически, комуникативни, технологични, идеологически, психологически, образователни и други фактори.
  2. Парадоксът на интердисциплинарността – „как е възможно едно да следва от две”? Фази във формирането на интердисциплинарното поле: скрити взаимодействия, разпадане-нарушаване-преначертаване на границите между отделните дисциплинни, хаос, синтез, (не)възможно ново единство, вътрешни граници.
  3. Изследователски подходи към филмовата адаптация – семиотичен, наратологичен, междутекстов, превод между различни изкуства, интермедиален. Първите три са лингвистично и литературно обосновани. Те разполагат теоретичните си рефлексии между рецептивните метафори на „виждането” на литературния образ и „разчитането” на филмовия разказ. Тези нагласи, които често пораждат „криворазбиране”, са препятствия, но и предпоставки за другите два, където доминанта е визуалното.
  4. Въпросът за „верността” на адаптацията. Той се корени в инстинктивното желание на зрителя да съизмери и оцени двете творби, но и в нарцистичното му очакване филмът да възпроизведе точно неговото читателско възприятие. Макар често да е обявяван за несъстоятелен, той е свързан не само с конкретни битови и естетически реакции на индивида, но и с принципното му отношение към различието и другостта.

Йорданка Бибина. Интердисциплинарността, “без която не можем”. (Тезиси)

За мен необходимо условие за прерастването на компаративното изследване в интердисциплинарно е използването на специфичните методи на няколко научни дисциплини за постигане на по-добро и точно описание и анализ на даден културен феномен или феномени, които обикновено по-трудно се поддават на проучване именно поради “неуловимостта” на някои компоненти в тях – например, обществени нагласи (дори социологията ми се струва, че дава приблизителни картини), манталитети, идентичности (особено в мултикултурните пространства), да не говорим за понятие като “Духът на епохата”, което изисква плътно познаване и “вписване” на изследователя в характера, атмосферата на времето, но и разбиране на психологията на дадена социална категория (елит, интелектуалци, интелигенция) и механизмите (понякога още по-невидими и неподдаващи се на регистрация или описание) на влияние на личности, кръгове, формални и неформални структури и прочее, стереотипите и представите в тяхната динамика, взаимодействието им с формиране на ценностните системи, особено във века на глобализацията, когато старите стереотипи се размиват (включително и такива, които са смятани за необходимо условие за интегритета на личността, а оттам – и на обществото, като чувството за национална принадлежност, културната и етноконфесионалната идентичност,не само на индивида, но дори на цели групи в дадено общество), разпадане на предишни културни ядра, и появата на нови, нерядко маргинални или маргинализиращи се субкултури... Очевидно е, че в порядъка само на тези разсъждения по необходимост привличаме както понятиен апарат, така и инструментариум на различни научни дисциплини, като органичността на тяхната употреба, а не механичното им “приложение” към един или друг фрагмент или сегмент, води до истинския инетрсициплинарен подход със последващите го синтезиращи, а не само обобщаващи, изводи и разсъждения.

В този смисъл, аз съм по-скоро pro използването на инструментариума от други дисциплини, и бих го илюстрирала само с един пример от моето изследователско поле в един по-конкретен случай, а именно старата турска литература (и респективно, нейното преподаване). Още в самото начало е неизбежен историческият подход и проследяване на историческия развой на тази литература, за да се очертае и съответната периодизационна схема. При това веднага става ясно, че една универсално и безусловно приета от академичната наука периодизация не съществува, и че, най-общо, съществуват най-малкото два подхода – формационния и цивилизационния. Оттук разглеждането на цивилизационния подход изисква познаване на основни понятия в културологията, познаване на дискусиите по такива въпроси като култура и цивилизация, а също и на философията, доколкото тя е особения бекграунд и за описанието на цивилизациите в човешката история (гледната точка, дискурса пък зависи в последно време не на последно място и от този, който “гледа” – човека от Запада, най-общо казано, или от Изтока). Именно изборът на подход ще предопредели и какво ще се разбира под “стара турска литература” и кои епохи и явления ще бъдат “включени” в самата дисциплина – ако се избере формационния подход, извън това поле остава литературата до 14 в., която обаче при избора на цивилизационния подход се разглежда като неделима част, първи, начален период на “доислямска тюркска литература”. И още тук се съдържа и друг дискусионен момент – различния обхват на тюркското и турското, доколко органична е онази “тюркска част” в историята на турската литература? За решаване на този проблем много голяма е ролята на филологическия подход, и на такава дисциплина като историческата граматика при анализа на корпуса от стари тюркски текстове. Да не говорим, че една немалка част от тях са написани с различни азбуки – руническото писмо, санскрит, арабица и прочее. А оттам и необходимостта от познаване, макар и теоретично, на съответните езици и графики. Придвижвайки се хронологично, ще достигнем и до периода на т.н. Диван, или османската литература. И тук първо необходимо условие ще е познаването на определен речников състав и граматиката вече на три езика – персийски, арабски, османотурски. Без това никакъв анализ не би бил възможен. Текстовете ще останат енигматични, а изследователят ще трябва да се довери на превода на други автори, най-често без да има възможност да го свери с оригиналите, от своя страна съхранявани в редки колекции и сбирки. Но тук идва и другият “препъни камък” - дори текстуалното възприемане да е безпроблемно, никакъв сериозен анализ не би бил възможен без познаване най-общо на исляма, на ислямските философски течения, връзката им с елинската философия и по-специално с неоплатонизма, близостта с някои християнски учения като исихазма или с други като манихейството, например, а също и на вълните от т.н. “народен ислям”, намерил израз в теченията на алевизма, бекташизма, хуруфизма и прочее неортодоксални ислямски течения, широко разпространили се в Средна Азия и на Балканите. Тук връзката с музиката и изкуството или по-общо, материалната култура (архитектурата, например) е също органична, защото често литературните произведения са се изпълнявали и като песни или песенни молитви (иляхи, по-късно – шаркъ, маршове и пр.), при това в особеното “пространство” на дервишкото теке или мелевихането, което е от своя страна, друг културен феномен, без който не би било пълно възпремането на османската и турската култура въобще. Да не говорим за изкуството на книгата – от калиграфското изкуство, достигнало неимоверна изящност във всички източни култури до украсата на книгите – от полетата до миниатюрите, чиято история е и част от историята на изобразителното изкуство.

По отношение на въпроса за връзката между художествената литература и сравнителното литературознание като документ/извор на знание за други научни области, научноизследователските ми занимания само биха потвърдили по неоспорим начин съществуването на пряка такава – да вземем жанра на шехренгизите, в които намираме описания на красотата на градовете, особено на Истанбул, с неговите дворци, чешми, джамии, и цялостната атмосфера или “духът на времето”, пътеписите пък са безценен извор за миналото на градовете, тяхната архитектура – нерядко пътеписите ни дават описанието на вече изчезнали паметници, сведения за живота на хората, за техния манталитет и естетиката на техния бит, за особеностите на ежедневието и не на последно място – за културните общувания и взаимодействия. Достатъчно е да спомена само Евлия Челеби.

По-нататък, развитието на турската литература под влияние на европейската или т.н. европеизация – първо, като явление, изисква интердисциплинарен подход, защото причините му се коренят в историята на света, не само на Европа, с промяната след Великите географски открития и залеза на Пътя на коприната, с уникалното развитие на европейската цивилизация, напредъка в технологиите и духа, с навлизане в модерността и раждането на модерната личност. От друга страна, винаги тези явления се изследват в компаративен план, особено ролята на европейското Просвещение за събуждането на реформаторския дух и воля сред османския интелектуален и управленски елит. Европеизацията като обществен и исторически феномен води и до европеизацията на турската литература – жанрове, течения, начин на писане коренно се променят. Взаимодействието и диалогичността между турската и европейските култури в крайна сметка ни довежда до необходимостта непрестанно да разширяваме и проблемните полета, и все по-творчески да използваме инструментите на интердисциплинарността, без която, струва ми се, не би било възможно нито едно съвременно проучване на явленията от сферата на културата, и в по-тесен смисъл – на литературните, включително компаративните, изследвания, особено на балканистичните.

Биляна Мюлер. · · ·

          От наблюденията ми върху дискусиите в български публикации, в употребата на термина „интердисциплинарност” не се забелязва прилагането на определени критерии. Често изследвания от сферата на филологиите се определят като „интердисциплинарни” единствено поради факта, че за обект на изследването са избрани два естествени езика. Налага се впечатлението, че определението „интердисциплинарност” придава „престижност” на дадено изследване, с което всяко стилно и безстилно смесване на различните стилове би могло да се определи като „интердисциплинарност”.
            Подобни употреби на термина ни дистанцират от световните дискусии и преобразяват глобалните измерения на термина „интердисциплинарност” в локални.  В такъв случай наистина би трябвало да се съгласим с определението на немския изследовател Клаус Рот за съвременната българска култура като „чалга”. Лично аз се съпротивлявам. 
            За това, поставяйки въпроса за „интердисциплинарност” в рамките на тази кръгла маса, аз искам да потърсим отговор и на въпроса какво е делението на научните дисциплини. В Европа то е претърпяло множество модификации - от античното деление на философия и физика, а физиката от своя страна е включвала механика, акустика и пр. до днешното деление на науките в хуманитарни и природонаучни. Ако тук в отговора си на въпроса за „интердисциплинарност” се постараем да се приобщим към световните дискусии на тази тема, се натъкваме на проблематика, продиктувана от английския език, където терминът за наука „science” не включва т.н. „хуманитарни науки”. Те са само дисциплини и в зависимост от институцията, която стои зад дадено научно изследване те биват академични или неакадемични, но никога не са „science”.
В съпоставка с дискусията водена на немски език забелязваме, че характеристиката „наука” за хуманитарните науки не е присъщa само на българския език. В немския език  терминът за „наука“ − „Wissenschaft“ − е еднакво приложим както за природонаучните  − „Naturwissenschaften“ така и за хуманитарните науки - „Geisteswissenschaften“. Невъзможността за безусловна взаимозаменяемост на термините „Wissenschaft“ и „science“ между английския и немския, и необходимостта от т. н. бързо „превключване” (code switching) в условията на глобализация от един език на друг поражда както необходимостта от въвеждането на общ знаменател в подхода към двата научни дяла − „хуманитарни науки” и „природонаучни науки”, така и на обща терминология, с неформулираното изискване − тя да е с общ езиков корен. 
            В дискусиите, които вече от края на миналия век се водят на немски език,  решението на тази дилема се намира в общия термин „дисциплина”. Съответно като „интердисциплинaрни” се определят онези научни подходи, които едновременно прилагат методи от двата научни дяла − както на хуманитарните така и на природонаучните дисциплини.
            Тук ще дам един пример, базиращ се на личен опит − поставяйки темата за древноиндийския танц като тема на изследване в Техническия университет в Берлин бях задължена, в традицията на немската наука, още в самото начало да предпоставя границите в проучвателската си методика между присъщите за изследването методи от „хуманитаристиката“ (етнология, история, лингвистика и фолклор) и методиката на „природонаучните дисциплини”, а именно техническите дисциплини информатика, инженерните параметри на пространствените решения и  биологическите параметри на жеста до преминаването му в знак.
            На базата на този личен опит намирам голям потенциал в една конкретна тема за бъдещи съвместни интердисциплинарни проекти, която искам да предложа тук в заключение:
− „Диглосията 'Език − Танц' − обект на изследване в литературознанието”.

Биляна Мюлер (др.фил.) URL: http://www.xing.com/profile/Biliana_Muellerпубликации on line:
„Бъдеще време в миналото в българския език“ (на немски език):
http://www.slavistik.uni-freiburg.de/personal/lehrende/bestersdilger/2008-03-04.5597640317
„Структурен анализ на езика на жестовете в индийския танц по описанието на 9-та глава на Натя-шастра“ (на немски език).
The Language of Handgestures in Indian Dancing according to the‘Natya-Sastra’.free download at:
http://opus.kobv.de/tuberlin/volltexte/2008/2034/
 
The investigation suggests a structural analysis of the language of hand gestures in classical Indian dancing based on a written text – the ninth chapter of the ‘Na?ya-Sastra’. This text is considered to be the first proof for a sign system, which has been used as means of symbolic interaction on the Indian subcontinent for over more than two millennia and is still vivid now in several variations, known through the names of the classical dance forms as ‘Bharatana?yam’, ‘Kuchipu?i’, ‘O?issi’, ‘Kathakali’, ‘Mohiniya??am’, ‘Manipuri’, ‘Kathak’, ‘Chau’, ‘Ku?iya??am’ etc .
Since Ikegami (Ikegami, 1973), this sign system has been continuously chosen as a topic of investigation in the discourse of semiotics, but it is here for the first time that the investigation is based on the original Sanskrit text and the three original commentaries
‘Abhinavabharati’, ‘Balakri?a’ and ‘Madhusudani’. For the purpose of continuing the tradition of investigating this sign system in the semiotic discourse, the method of Stratificational Grammar (SG) is once again applied. SG advocates that language usage and production is stratificational in nature and that the linguistic structure of the language in question comprises several structural layers (strata). Each layer (stratum) provides actualization or realization for the next higher level. Here a language structure analysis in four strata is suggested, with particular focus on the hand gestures, which are considered here as elements on the third layer (the lexemic stratum). In the established terminology, first used by Ekman & Friesen (Ekman & Friesen, 1969), these hand gestures are identified as emblems and in the suggested four strata structure they are realizations of the elements of the second layer (the morphemic stratum), and provide actualizations for the forth layer (the sememic stratum). According to the analysed texts, there are particular names (nama) for any single hand form (hasta) used for performing an emblem (mudra) in Indian dancing. For illustrating the distinction between the verbal description of the meaning of a particular hand gesture and the verbal description of the hand form used for performing the gesture itself, the investigation applies the dyadic sign model of Ferdinand de Saussure. The description of the meaning of a hand gesture is used further for defining the elements on the forth layer (the sememic stratum) and the Sanskrit names of the hand forms are used for defining the elements on the second layer (the morphemic stratum). A database collecting 477 emblems where all hand gestures which carry an explicitly described meaning in the analysed texts is appended in table format.

Румяна Л. Станчева. Сравнителното литературознание като място за интердисциплинарност. Вътрешни и външни зони на преплитане. Тезиси

Изходната точка може да бъде различна. В единия случай можем да мислим самата художествена литература като провокация към интердисциплинарност. Така Романът на Емил Зола задължава литературния критик да се заинтересува на свой ред от теорията на наследствеността и други проблеми на биологичния човек. Психологическият роман на Марсел Пруст провокира към осъзнаване на неволевия спомен на човешката памет, а оттам налага известни познания по психология на съответния литератор-интерпретатор. Още по-късно, посмодерното писане се осъществява от писатели-теоретици и задължава към подобно навлизане в структурализма, наратологията, семиотиката. Това са все примери, които се отнасят до литературата сама по себе си.

Извън тази първично заложена примамка към интердисциплинарност, сравнителното литературознание решава, че не му е достатъчно да се занимава само с литературни текстове. Че трансферите на идеи, чувства, образи, форми не се изразяват само с думи, а и с изображения, звуци, движения, пластични форми. Тук се появява една също така вътрешно присъща тяга вече не само на литературата и на сравнителното литературознание, но и на по-широката сфера, изобщо на естетическите коментари. Тук все още литераторът се чувства в свои води. Тук именно се наблюдават силни размени на терминология.

Третото изходно положение се намира в истинското излизане от рамките на литературното, на фикционалното и пренасянето на наблюденията към реалността. В тези случаи сравнителното литературознание навлиза в социологията (проблеми на социалните групи), в биологията и психологията (изучаването на пола), в географията (геокритика), в политиката (колониални и постколониални проблеми) и т.н.

И тук въпросните, които си задавам, се отнасят до това: защо така лесно приемаме интердисциплинарните явления? Кога излизаме от границите на своето знание? Като излизаме от тези граници, напускаме ли ги? Продължаваме ли да сме литератори, когато литературният текст се превърне единствено в документален материал за друго изследване? Все въпроси, които на пръв поглед са тревожни.

Все пак моят отговор е по-скоро оптимистичен. Мисля, че сравнителното литературознание е преди всичко литературознание, че то осмисля света на литературата и не клони към загубване на идентичност. Показва ни нови страни на литературните явления, за да им се насладим по-пълноценно. Но светът на литературата е друго лице на света въобще. Оттук и тази всеядност, и възможността за интердисциплинарност без граници.

Можем да тръгнем обаче от още една различна гледна точка, напр. от бинома универсалност-историчност. И също от специфичното за сравнителното литературознание – това че то се идентифицира с напречност, концептуалност, надисторичност, тематичност. Какво е тогава отношението му към историята? В противостоенето „темпоралност-реалност” срещу „структурално-фикционално” се съдържат напрежения, които правят границата между литература и история гъвкава, пропусклива, готова да бъде притегателна линия на двете гранични зони.

В днешно време дори можем да се запитаме съществуват ли изобщо граници между хуманитарните науки. Продължава ли да има смисъл в понятието интердисциплинарност, щом литературата, както и сравнителното литературознание са част от хуманитаристиката. Някои автори говорят за „взривяване на епистемологическото поле” (Дидие Суйе).

Но за литерaтора граница все пак има и тя функционира активно именно при преминаване от фикционалното към реалното. Така, според мен, когато литераторът се задържа в областта на изкуството, основанията да се оценява работата му като интердисциплинарна са сравнително малко, или тази интердисциплинарност е техническа – засяга материала, с който си служат различните изкуства. Тя би могла да се нарече вътрешна, присъща интердисциплинарност. Обратното, когато литераторът излиза от фикционалното и дава социологически, исторически, биологически и др. външни на фикционалното коментари, той наистина излиза от границите на своята област и влиза в зона на интердисциплинарност.

И последно: каква е целта на сравнителното литературознание, когато се вписва или не в подобни авантюри? Всички средства ми се струват добри, ако умеем да ги използваме и ако ни доведат до ново знание. Особеният начин, по който си съответстват понятия като например свобода (философско), полет (механика), динамика (техника), прогрес (социология) е мястото, в което писателят се разполага. То е и мястото, където функционира литературният критик. Там свещенодейства и компаративистът. Тази отвореност на съответните полета на знанието ни позволява да сложим в достатъчно убедителни съответствия Айфеловата кула на Айфел, Айфеловата кула на Робер Делоне, „Айфеловата кула” на Блез Сандрар, Гео-Милевото „носим се шеметно”, или стиха на един румънски поет – Лучиан Блага „Стрела да бъда искам, да пронижа безкрайността”.

The Academic Circle of Comparative Literature, BULGARIA
calic-bg.netfirms.com

Organizes a round table
IN SEARCH OF INTERDISCIPLINARITY
Sofia , December 4 th, 2008
University of Sofia , Hall 2

Various problematic knots consolidated into two panels will be discussed at the round table.

- Interdisciplinarity by default ?
What turns a comparative study into an interdisciplinary one?
Real and decorative interdisciplinarity .
A mechanical assembly or a synthesis of different approaches?

- Interdisciplinarity – directions for use .
Using the research toolbox of other disciplines: pro and contra. “Mandatory” and “optional” elements in the literary critic’s comparative approach (linguistics, cultural history and cultural studies, psychology and psychoanalysis, fine arts, cinema, music, sociology, history, philosophy, architecture, to mention but only a few)
Fiction and comparative literature as source/documentary knowledge for other scholarly fields.
All points of view are most welcome! The invitation (challenge) goes not only to the literary specialists, but also to the experts of the domains that are considered object of the desired interdisciplinarity.
We kindly invite you to send a thesis of your contributions (5 min only). We will distribute them in advance through the web-page of the Academic Circle of Comparative Literature. It is to be hoped that this will make the discussion more fruitful and efficient.

Your theses are expected by November 1 st, 2008
on the following e-mail address: naretov@yahoo.com
Rumiana L. Stantcheva
Nikolay Aretov

Kолоквиум / Colloquium
ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРЕН КОЛОКВИУМ
Мигриращи култури и социални практики

MIGRATION OF CULTURES AND SOCIAL PRACTICES

София, 15 и 16 ноември 2007 г., четвъртък и петък
Заседателна зала на Института по балканистика при БАН, ул. Московска, 45

С научното сътрудничество на Института по балканистика, Института за литература, Института по социология и Центъра по наукознание и история на науката при БАН, СУ „Св. Кл. Охридски”, ПУ „Паисий Хилендарски”, Югозападния Университет „Неофит Рилски”, НБУ, Университета “Мария Кюри-Склодовска” в Люблин (Полша), Университета в Саутхемптън (Великобритания) и Центъра за компаративистични изследвания (Гьотинген, Германия) 15 ноември 2007, четвъртък · 9.15 ч. Откриване на колоквиума – Румяна Л. Станчева, председател на АКСЛИТ
· 9.30 - 10.50 - Мигриращи култури и напрежения на идентичността
Председатели на заседанието – Румяна Л. Станчева и Николай Аретов
Стоян Атанасов ( СУ „Св. Кл. Охридски”). Цветан Тодоров за идентичността на имигранта.
Надежда Драгова (Югозападен Университет „Неофит Рилски”).„Утопия” – спасителен пристан в духовната катастрофа на бежанците.
Лилия Кирова (Институт по балканистика).Мигриращите култури и промяната на естетическите критерии.
Петър Сотиров (Университет “Мария Кюри-Склодовска” в Люблин, Полша) .Модели на езиково поведение на българи в чужда езикова среда.
10.50 – 11.15 – Дискусия
11.15-11.30 – Кафе-пауза

· 11.30 - 12.50 - Властта на „чуждото”
Председатели на заседанието - Лилия Кирова и Стоян Атанасов
Николай Аретов (Институт за литература).Къде е родината? Казусът Светослав Миларов.
Румяна Стоилова (Институт по социология). Миграция и пол – класови, възрастови и етнически измерения.
Русана Бейлери (СУ „Св. Кл. Охридски”).Творецът в емиграция – опорен стълб за албанската литература.
Румяна Л. Станчева (СУ „Св. Кл. Охридски”).Миграция и модернизъм.
12.50- 13.15 - Дискусия

· 13.15-14.00 – Отчетно-изборно събрание на АКСЛИТ
14.00-15.00 - Обедна пауза

· 15.00-16.00 – Мигриращи понятия, реалии, идеи
Председатели на заседанието - Румяна Стоилова и Огнян Ковачев

Светла Черпокова (ПУ „Паисий Хилендарски”). Изгубеният алкахест: по пътя на една неосъществената миграция.
Клео Протохристова (ПУ „Паисий Хилендарски”). Миграцията на понятията като експанзия на означаването. Казусът на часовника.
Ерика Лазарова (Център по наукознание и история на науката). Миграцията на богомилските идеи в Западна Европа. 16.00 – 16.25 – Дискусия · 16.25-16.45 – Христина Балабанова (Институт за литература) представя сборника Под знака на европейските културни диалози. В памет на проф. Боян Ничев. Съвместно издание на Института за литература при БАН и Факултет славянски филологии. Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”, 2007.

Мигриращи култури и социални практики
София, на 15 и 16 ноември 2007 г., четвъртък и петък ~
16 ноември 2007 – петък
· 9.15 – 10.35 „Пресаждането” – подтици, адаптация и/или оразличаване? Председатели на заседанието - Рая Заимова и Йонка Найденова Надя Данова (Институт по балканистика).Идеята за свои и чужди в средите на българската диаспора през ХІХ в.
Калин Михайлов (СУ „Св. Кл. Охридски”). Между миграцията и вкореняването: фигурата на пастора в творчеството на Данаил Налбантски.
Мая Тименова (ПУ „Паисий Хилендарски”).Емигранти-интелектуалци.Йорданка Бибина (Институт по балканистика).Нихат Бехрам за драмата на турския човек на Запад.
10.35-11.00 – Дискусия

· 11.00-11.30 –Премиера на изданието Traditionnel , Identit e, Modernit e dans les Cultures du Sud - Est Europ e en : la litt e ratures , les arts et l а vie intellectuelle au XX e siecle. Textes reunis par Roumiana L. Stantcheva et Alain Vuillemin. Sofia, Arras, Institut d’Etudes Balkaniques, Universite d’Artois, 2007.
С чаша кафе

· 11.30.-12.50- Преводи, евазионизъм, културна динамика. Председатели на заседанието - Надя Данова и Калин Михайлов.

Пенка Данова (Институт по балканистика). Предпочетеният превод.

Катерина Крушева ( Центъра за компаративистични изследвания, Гьотинген, Германия).Колко е важно да си " g oethereif". Антоанета Балчева ( Институт по балканистика).Евазионизъм и пътуване към „своето” в търсенето на алтернативна идентичност. Йонка Найденова (Институт за литература). Национално-културна специфика и художествен превод. 12.50-13.15 - Дискусия
13.15-14.15 - Обедна пауза
14.15- 15.35 – Родината – изгубена или намерена

Председателина заседанието - Йорданка Бибина и Петър Сотиров

Фотини Христакуди (СУ „Св. Кл. Охридски”). „Изгубената родина” в гръцкия роман през ХХ век.

Радосвета Гетова.Проблемът на идентичността при Амин Маалуф и Нанси Хюстън.

Таня Казанджиева (Югозападен Университет „Неофит Рилски”). Българският аспект на миграцията – бежанството.

Дияна Николова (ПУ „Паисий Хилендарски”).Историята на един мотив: Сафо – Фаон и Левкадската скала.

15.35 – 15.50 - Дискусия `

· 15.50 – 16.45 - Румен Цонев (НБУ). Миграцията на музикалните стилове - разговор с композитора и автор на театралния спектакъл „Ритъм и блус”.

Закриване на колоквиума ~

Colloquium
2006 ~ Какво сравнява Сравнителното литературознание? Терминологични и методологични аспекти

What does Comparative Literature Compare?
Terminological and Methodological Aspects

Организиран в сътрудничество с Института по балканистика и Института за литература при БАН, СУ „Св. Кл. Охридски”, ПУ „Паисий Хилендарски”

Програма

16 ноември, 2006 г., четвъртък. Заседателна зала на Института по балканистика при БАН, ул. Московска, 45.

09.00 – Откриване на колоквиума

- Г-н Агоп Гарабедян, директор на Института по балканистика

- Г-жа Рая Кунчева, директор на Института за литература

- Г-н Валери Стефанов, декан на Факултет Славянски филологии, СУ „Св. Кл. Охридски”

- Г-жа Клео Протохристова, ръководител на катедра по История на литературата и сравнително литературознание , ПУ „Паисий Хилендарски”

- Г-жа Румяна Л. Станчева, председател на Академичния кръг по Сравнително литературознание.

09.30 – 10.30 – Българският контекст

Председател на заседанието Клео Протохристова

- Лилия Кирова (Институт по балканистика при БАН) - Сравнението и „глобалното”.

- Рая Кунчева (Институт за литература при БАН) - Михаил Арнаудов и сравнителното литературознание.

- Надежда Драгова (Югозападен университет „Неофит Рилски”) – Българско битуване на съпоставително литературознание през 50-те и 60-те години на ХХ в.

10.30 -11.00 - дискусия

11.00 – 11.30 – кафе-пауза

11.30 – 12.30 – Терминологични и методологични аспекти

Председател на заседанието Надя Данова

- Стоян Атанасов (СУ „Св. Кл. Охридски) – Защо прочитът на средновековната творба предполага сравнителен подход?

- Клео Протохристова (ПУ „Паисий Хилендарски”) - Тематологията в настъпление. Методологически предпоставки и методически оползотворявания.

- Румяна Л. Станчева (Институт по балканистика при БАН) - Критерии на сравнението. Балкански литератури и сравнително литературознание.

12.30 - 13.00 – Дискусия. Закриване на първия ден от работата на колоквиума.

13.00 – 14.30 – Годишно събрание на членовете на АКСЛИТ.
17 ноември 2006 г., петък. Заседателна зала на Института по балканистика при БАН, ул. Московска, 45.

09.00 – 10.00 – Академични приложения
Председател на заседанието Румяна Л. Станчева.

- Русана Бейлери (СУ „Св. Кл. Охридски) – Албанската литература и проблемът за хомогенността при сравнението.

- Огнян Ковачев (СУ „Св. Кл. Охридски) – За ползата и вредата от термина „западноевропейска литература”.

- Йорданка Бибина (Институт по балканистика при БАН) – Анатомия на времето в поезията на трийсетгодишните (по примера на България и Турция).

10.00 – 10.30 - дискусия

10.30 – 11.00 - кафе-пауза
11.00 – 12.20 - Хипотези и реализации

Председател на заседанието Лилия Кирова

- Магда Карабелова (Институт за литература при БАН) – Партитура СПТ ( „Смърт” по Пелевин и Токарчук).

- Светла Черпокова (ПУ „Паисий Хилендарски”) - Тематичната археология – един възможен метод за изследване и преподаване на Немския романтизъм.
- Дияна Николова (ПУ „Паисий Хилендарски”) - За един подход в литературознанието, приложен към изследването на античната и западноевропейска литература – тематологията и нейните възможности в полето на традиционалистичния тип култура.

- Надя Данова (Институт по балканистика при БАН ) – Отново за „Оксидентализма” като образ на Другия.

- Николай Аретов [Няма да присъства] (Институт за литература при БАН) - Какво стои зад (желанието за) сравнение?

- Панайот Карагьозов [Няма да присъства] (Софийски университет)- Тезиси за история на славянските литератури през 20 век с особен оглед на партоцентризма

12.20 – 12.45 – дискусия

Закриване на колоквиума с чаша вино.

2006 - What does Comparative Literature Compare ?

Terminological and Methodological Aspects
О rganized i n cooperation with the Institute for Balkan Studies and the Institute of Literaturewith the Bulgarian Academy of Sciences, the University of Sofia “St. Kliment Ohridski” , and the University of Plovdiv “Paisii Hilendarski ”
Program

November 16 th , 2006, Thursday . Conference Hall at the Institute for Balkan Studies, with the Bulgarian Academy of Science. Address: 45, Moskovska Street , Sofia .
09.00 – Opening remarks

- Mr. Agop Garabedyan , Director of the Institute for Balkan Studies

- Mrs. Raya Kuncheva, Director of the Institute of Literature

- Mr. Valeri Stefanov, Dean of the Faculty for Slavic Studies, University of Sofia “ St. Kliment Ohridski”

- Mrs. Cleo Protokhristova, Head of Department “History of Literature and Comparative Literature” at the University of Plovdiv “Paisii Hilendarski”
- Mrs. Roumiana L. Stantcheva , President of the Academic Circle for Comparative Literature

 

09.30 – 10.30 – The Bulgarian Context

Chairperson Cleo Protokhristova

- Lilia Kirova ( Institute for Balkan Studies, BAS ) – The Comparison and “the Global” .

- Raya Kuntcheva ( Institute of Literature, BAS ) - Mihail Arnaudov and the Comparative Literature .

- Nadezhda Dragova ( South-West University “Neofit Rilski ”) – The Bulgarian Mode of Existence of Comparative Literature during the 1950’s and the 1960’s.

10.30 -11.00 - Discussion

11.00 – 11.30 – Coffee break 11.30 – 12.30 – Terminological and Methodological Aspects

Chairperson Nadia Danova

- Stoyan Atanassov ( University of Sofia “St. Kliment Ohridski” ) – Why Does the Reading of a Medieval Work Presume a Comparative Approach ?

- Cleo Protokhristova (University of Plovdiv “Paisii Hilendarski”) – The Thematology in Offensive. Methodological Premises and Methodical Applications .

- Roumiana L. Stantcheva ( Institute for Balkan Studies, BAS ) – Criteria of Comparison. Balkan Literatures and Comparative Literature.

12.30 - 13.00 – Discussion . End of the first day . 13 .0 0 – 14.3 0 – Annual meeting of the ACLIT members .

 

November 17 th , 2006 , Friday. Conference Hall at the Institute for Balkan Studies, with the Bulgarian Academy of Sciences. Address: 45, Moskovska Street , Sofia .

09.00 – 10.00 – Academic Applications

Chairperson Roumiana L. Stantcheva

- Russana Beyleri ( University of Sofia “St. Kliment Ohridski ) – The Albanian Literature and the Issue of Homogeneity in Comparison.

- Ognian Kovatchev ( University of Sofia “St. Kliment Ohridski” ) – About the Benefits and Harm of the Term “West uropean Literature” .

- Yordanka Bibina (( Institute for Balkan Studies, BAS ) – Anatomy of Time in the Poetry of the 30-Year Old Generation (Examples from Bulgaria and Turkey) .

10.00 – 10.30 - Discussion

10.30 – 11.00 – Coffee break

11.00 – 12.2 0 – Hypotheses and Realizations

Chairperson Lilia Kirova

- Magda Karabelova ( Institute of Literature, BAS) – Score “DPT” (“Death” according to Pelevin and Tokarchuk).

- Svetla Tcherpokova (University of Plovdiv “Paisii Hilendarski”) - The Thematic Archaeology – a Possible Research andTeaching Approach for the German Romanticism .

- Diana Nikolova (University of Plovdiv “Paisii Hilendarski”) – About One Approach of Literary Science as Applied to the Antique and West European Literature Research – Thematology and its Potential in the Field of the Traditional Type of Culture .

- Nadya Danova (Institute for Balkan Studies, BAS) – Again about the „Occidentalism ” as an Image of the Other .

- Nikolay Aretov [Absent at the session] (Institute of Literature, BAS) - What Stands Behind (the Desire for ) Comparison ?

- Panayot Karagyozov [Absent at the session] (University of Sofia “St. Kliment Ohridski”) – Theses on the History of the Slavonic Literature in 20 th Century with a Special View on Partocentrism.

12.2 0 – 12.45 – Discussion and Concluding Remarks .

A glass of wine.

Contact person : Roumiana L. Stantcheva , 981-26-46, 0889-04-24-07

E - mail : R . L . Stantcheva @ gmail . com , calic.bg@europe.com, R.Stantcheva@europe.com